АБАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБАДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. 1. В миналото у нас — производител или търговец на аби или абени стоки. — Нали отиваме в черкова, Тино. Забравяш ли днешния ден? Някога от този ден започваха да заминават абаджиите. Повечето мъже заминаваха и в града ставаше тихо и самотно. А. Каменова, ХГ, 54.

2. Шивач, който е изработвал връхни дрехи от аба. През цялото лято абаджиите заедно с чираците и калфите работили аби,

потури, терлици и други готови дрехи. П. Теофилов, К, 18. Близо до общината пък се бяха подредили абаджиите, които вече майсторяха своите шаячни дрехи и джубета. П. Здравков, НД, 14

— От тур. abacı.