АБАЖУ̀Р

АБАЖУ̀Р м. 1. Приспособление към лампа или друго осветително тяло, което го покрива и служи за съсредоточаване на светлината и предпазване на очите от нея. Голямата ламба с фаянсов абажур,.., озаряваше с весела светлина трапезата. Ив. Вазов, Съч. XII, 53. На нощната ѝ масичка, до лампата с червения абажур, имаше прегъната книга. Д. Калфов, Избр. разк., 340. През полупрозрачния абажур от електрическата лампа падаше над косите ѝ бяла светлина. З. Сребров, Избр. Разк., 217.

2. Разг. Лампа или осветително тяло с такова приспособление. Под светлината на зеления абажур златото приличаше на игриви пламъчета. Ст. Дичев, ЗС I, 116. Вечер не се палят полилеите, а само тъмножълтите абажури, покрити с кашмирени шалове с ресни до земята. М. Кремен, РЯ, 431.

— Фр. abat-jour.

Списък на думите по буква