АБДАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБДА̀Л м. Простонар. Глупак; будала, ахмак. Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугодническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си "абдали и дръвници", избърса голата си глава с носна кърпа. Ем.Станев, ИК I, 253. Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.

— От араб. през тур. аptal.