А̀БЛА ж. Диал. 1. По-голяма сестра; кака.
2. Обикн. в съчет. с женско собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастна жена или за обръщение към нея. — Иди, Нихадчо, иди, сине! Речи на абла Фиса и у нас да поседи! Л. Александрова, ИЕЩ, 52.
— От тур. abla.