АБОНАМЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБОНАМЀНТ м. 1. Право за получаване на нещо, за използване на нещо за определен срок, обикн. срещу предплащане. Но за да се съгласи той да дойде, трябвало да се изпълни едно предварително условие: трябвало поне 40 души хора да се задължат да му плащат годишно по петдесе гроша за лекуване на семействата им през цялата година — което на днешен език би се нарекло абонамент. Т. Влайков, Пр. I, 77-78.

2. Парична сума, която се предплаща за добиване на такова право, обикн. за списания, вестници и пр. Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му. Ив. Вазов, Съч. IX, 88. Списанието имало досега записани 200 абоната, от които само 70 били внесли абонамента си. М. Арнаудов, БКД, 134.

— От фр. abonnement през рум. abonament.