АБОРДАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АБОРДА̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни. Воен. Мор. Прил. от абордаж. Ръцете му [на Бъркола] потреперваха, той съзнаваше, че страхът е дошъл, че съжалението е заместило неотменимото вече решение, което все пак не бе оповестил на подчинените си. Те можеха и да откажат подчинение, защото присъединяването към Скилица означаваше неминуема смърт и за тях. Но видя как хората му изнасяха мечове за абордажен бой. Д. Добревски, БИ, 333. Рус‑

ките кораби тръгнали на бой. Две атаки били отбити. При третата почнала абордажна схватка. ВН, 1959, бр. 2489, 4. Абордажни оръжия. Абордажни куки.