АБСТИНЕНЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АБСТИНЀНЦИЯ ж. 1. Книж. Пълно отказване, въздържане от употреба на алкохол; въздържателство.

2. Мед. Пълно полово въздържание. Вие можете да избегнете всякакъв риск от ХИВ, ако практикувате абстиненция (не правите секс). БА, 1999, бр. 14708, 11.

3. Мед. Особено, болезнено физическо и психическо състояние у алкохолици и наркомани след внезапно прекратяване на употребата на алкохол или наркотик. Внезапното спиране на наркотика води до тежка картина на т. нар. морфинова абстиненция. Л. Митов и др., ВБ, 478. При прекъсването на дрогата наркотичният глад в периода на т. нар. абстиненция не е толкова силен, но за сметка на това [наркотикът] ЛСД нанася много силни поражения на психиката. ДЛ, 1999, бр. 40, 6.

— Лат. abstinentia ’въздържане’.