АБСТРАКТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АБСТРА̀КТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който е получен чрез абстракция; отвлечен, неконкретен. Противоп. конкретен. Проблемът за историческата периодизация не е общ и абстрактен, а конкретен и специален за всеки отделен народ. Т. Павлов, МИБ, 14. Понятията за духове и божества са твърде сложни, абстрактни. ВН, 1960, бр.2663, 2.

2. Който се основава на абстракция; отвлечен. Противоп. конкретен. Каравелов се обявява в "Независимост" от 16 юни 1873 г. против схоластичната и абстрактна мъдрост на историци и моралисти, които защищават остарели догми. М. Арнаудов, БКД, 182. Най-старинните фрески са приблизително от 8000 години. Те са символични, твърде абстрактни изображения. ВН, 1949, бр.2039, 4. Абстрактна наука. Абстрактно мислене. Абстрактна мисъл. Абстрактна теория.

3. Който се отнася до абстракционизъм; абстракционистичен. В литературата беше епохата на късните символисти .. В живописта — триумфалното шествие на импресионистите и на техните гениални продължители, на новите школи — .. — както и на първите пристъпи на абстрактната живопис. К. Константинов, ППГ, 203-204. Абстрактно изкуство.