АБСУ̀РДНО. Книж. Нареч. от абсурден; безсмислено, нелепо. Аз съм сам, абсурдно сам, — нещо скрито, което вече не може да се намери, дори и да се впусне човек да го дири. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 35. Абсурдно е да се надяваме, че ще ни намерят под снега.