АБСЦИСА —Речник на българския език — алтернативна версия
АБСЦЍСА ж. Мат. Координатата на точка върху хоризонтална ос в равнината, с която се определя ориентираното разстояние на точката до ординатната ос. За намиране положението на една точка в равнината ние си служим с координатна система, обикновено правоъгълна, като положението на точката се дава с абсциса и ордината. Астр. XI кл, 1958, 15.
— От лат. abscissus ’отсечен, отрязан’.