АВАНГАРД —Речник на българския език — алтернативна версия

АВАНГА̀РД м. 1. Воен. Част от войска или флота, която във време на поход се движи пред главните сили, за да ги предпазва от неочаквано нападение, да събира сведения за противника и др.; предна охрана. Противоп. ариергард. На десети ноември сутринта българският авангард се разгъна за бой и започна настъпление. В. Геновска, СГ, 409. За разлика от адрианополския поход сега той [Симеон] не се движеше с авангарда. А. Гуляшки, ЗВ, 521. След победата си при Седан пруските войски ся упътиха към столицата на Франца;.. Техните стражи и авангарди се явиха пред париските крепости на 16 септемврий. Лет., 1872, 167.

2. Прен. Само ед. Челна, ръководна част на обществена група или класа. Партизаните бяха най-надеждният въоръжен авангард на Партията, Отечествения фронт и народа. Без този авангард не би било мислимо никакво въоръжено народно въстание. К. Ламбрев, СП, 102.

◊ В авангард. Най-отпред (за войници и др. при движение на военна част и под.). Командирът даде заповед за тръгване. Двама партизани излязоха напред, в авангард, а след тях и останалите тръгнаха един след друг в партизански строй. М. Марчевски, ГБ, 180.

— Фр. avant-garde. — Пряпорец, 1903, бр. 25.