АВАНГА̀РДЕН

АВАНГА̀РДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който се отнася до авангард (в 1 знач.). Тия хора съобщиха на Лъв Катаколон без видими признаци на паника и с прости думи, че са забелязали източно от Буртудизос и не кой знае колко далече авангардни части на българската конница. А. Гуляшки, ЗВ, 512-513. Като държали все още Подунавието да Свищов, негови дружини [на Пазвантоглу] непосредствено заплашили Русе, а авангардните му съюзни сили се озовали след успешни боеве чак до Варна. В. Мутафчиева, КВ, 162. Авангардни боеве.

2. Прен. Челен, най-пръв, водещ. — Когато говорим за нови, авангардни технологии, ние имаме предвид най-напредничавото. УД, 1983, бр. 48, 8.

3. Авангардистки. Сюрреалистичен портрет на британската кралица изрисува авангардният художник Джъстин Мортимър. ДТ, 1998, бр. 9, 26. Авангардно мислене. Авангардна литература.

Списък на думите по буква