АВАНТЮРА —Речник на българския език — алтернативна версия

АВАНТЮ̀РА ж. 1. Необикновена случка в живота на човека; приключение. Димитър Ангелов ми разказа историята си. Тя е една върволица от авантюри, от скитничества по света. Ив. Вазов, НР, 66. Ние не пътуваме само за авантюра, макар че ни влече непреодолимо любопитство. Ние се осланяме на силата и на мощността на нашия апарат. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. // Разг. Любовно приключение, недълготрайна връзка. Утре и ти ще си намериш нов любовник. Но аз не те съветвам за нови авантюри. Ти много лесно се палиш. М. Грубешлиева, ПП, 95. — То не че е кой знае каква работа, ама да предупредим жената за неговите авантюри, да ѝ не падне като гръм после от небето! Ст. Даскалов, СЛ, 201.

2. Действие, предприятие, начинание, извършването на което е свързано с много опасности, неизвестности и голям риск; рисковано действие. — Но защо преди обявяването на войната тук, в Ниш, дойде германският посланик да ми каже от името на Бисмарк да не очаквам никаква помощ от Европа, ако се впусна в някоя авантюра? В. Геновска, СГ, 415-416. Той [Д. Общи] се впуска в една опасна авантюра, без да съзнава голямата отговорност, която поема пред освободителното дело. Ив. Унджиев, ВЛ, 282. Тия от тях [търговците], които още при почването на товаренето от Василеви бяха влезли във връзка с търговските си приятели в Браила и бяха разбрали, че още няма никакви сделки и че тук вероятно се крие някаква авантюра, благоразумно премълчаваха това свое откритие. П. Спасов, ХлХ, 244.

3. Разг. Авантюрист. Той не беше лош човек, напротив, смятаха го за един от най-добрите млади капитани, но бе бъбрив по характер и падаше малко стара авантюра. Кръстосал света, все за това мечтаеше. С. Чернишев, ВМ, 36. — Първата ми грешка, това е, че допуснах този хитрец да влезе в кооператива. Какъв е тоя Досьо? Кулашки зет, бивш търговец, авантюра. Чуждо тяло. Враг. А. Гуляшки, МТС, 260.

— От фр. aventure.