АВАНТЮРИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВАНТЮРЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Склонност към авантюри, към приключения. Откъде иде тази ентусиазирана младежка маса? Какво представлява тя? Авантюризъм ли е това, временно настроение, или дълбока идейност? Г. Караславов, ПМ, 16.

2. Рискована и безпринципна (обикн. обществена или политическа) дейност, или постъпка, с която обикн. се цели постигане на лесен успех. — Сработвай се с началника, .. Предпазвай го от прибързани ходове, от авантюризъм! А. Станоев, П, 53. — Сега —

натърти князът, — сега е настъпил удобният момент да направим едно върховно усилие за обединението на страната .. Аз мисля, че без Русия зад нашия гръб такова едно нещо ще бъде авантюризъм. В. Геновска, СГ, 85-86.