АВДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, съкр. пред име, прозвище, авджѝ м. Остар., сега простонар. 1. Ловец. Консулът беше не само иманяр, но и ходеше на лов — .. Татар-Христо също беше авджия. Й. Йовков, ЖС, 162. Ей, дружина! — Честита година! / Чест дал господ кому както знае, / .. / на авджии лова сѐ в сполуки. П. Р. Славейков, НМК, 73. Имала Янка седмина бракия, / сите седмина авджии били, / авджии били, ловджии били. Нар. пес., СбНУ XLIII, 325. — Туй не е султан, проклет да е. Авджи султан. Султан на зайците, пилетата. Д. Яръмов, ВП, 69.

2. Животно, което ловува или с което се ходи на лов. Котак авджия. Куче авджия.

— От тур. avcı.