АВТА̀РКИЯ

АВТА̀РКИЯ ж. Иконом. 1.Икономическа политика на дадена държава, насочена към стопанско обособяване и самозадоволяване, осъществявана чрез високи мита, валутни ограничения или квоти, забрана на внос на определени стоки и др., което довежда до стимулиране на местното производство, но и до повишаване на цените на стоките и намаляване на реалните доходи на населението. Когато автаркията или политиката на самозадоволяване на Германия не можа да осигури прехраната на германския народ, Хитлер

организира систематическото ограбване на окупираните страни.

2. Филос. Състояние на самозадоволеност като идеал на стоическата философия за добродетелния човек.

— От гр. Bυτάρκεια ’самозадоволяване’.

Списък на думите по буква