АВТОИНТОКСИКАЦИЯ — Речник на българския език 2.0

АВТОИНТОКСИКА̀ЦИЯ ж. Мед. Болестно състояние, причинено от образувани в самия организъм отровни вещества; самоотравяне на организма. Вследствие на некрозата настъпва пълна парализа на червото, съдържимото се задържа, разпада се и настъпва автоинтоксикация от резорбция на разпадните продукти. Б. Кърджиев, ОПА, 178.