АВТОКРА̀ТОР

АВТОКРА̀ТОР м. Истор. Титла на византийските императори, която означава самодържец. През 915 г. той [Симеон] сам се титулува "самодържец на всички българи", а на византийците заповяда да го наричат "автократор". А. Гуляшки, ЗВ, 645.

— Гр. αа̀τοκράτωρ.

Списък на думите по буква