АВТОМАТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОМА̀ТИКА, мн. няма, ж. 1. Дял от техническите науки, в който се разработват методите и средствата за контролиране и управляване на производствените процеси посредством автомати. Сътрудници на Централната лаборатория по автоматика и телемеханика към БАН разработиха оригинална уредба, подходяща за нашата енергийна система. ВН, 1964, бр. 3866, 4.

2. Събир. Съвкупност от уреди, приспособления и машини, които действат като автомати при извършването на някакъв технически процес. Всички тези устройства, които контролират и коригират работните машини, се наричат регулатори и са същественият елемент в автоматиката. К, 1963, кн.9, 22. Според данни от предаването на 8 октомври научната апаратура, съоръженията и автоматиката на междупланетната станция продължават да работят нормално. НА, 1959, бр.3437, 3.

— Рус.