АВТОМОБИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОМОБЍЛ м. 1. Кола за превозване на хора и товари, привеждана в движение по безрелсов път чрез гумени колела от монтиран в нея двигател. Белите пътища са набраздени от гумите на автомобилите. А. Каралийчев, ПГ, 155. Далеко някъде, откъм Цариградското шосе, зловещо бръмчеше автомобил. Д. Калфов, Избр. разк., 343. Производство на автомобили. Товарен автомобил. Брониран автомобил. Пожарен автомобил. Електрически автомобил.

2. Стесн. Малка моторна кола, която има

обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. А по средата на моста,.., лудо надпрепускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди. Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка. П. Спасов, ХлХ, 102. Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика. Г. Данаилов, ДС, 244. Открит автомобил.

◊ Автомобил-амфибия. Техн. Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. Техн. Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-влекачи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно. В. Вълев, ЕА, 5.

— От гр. αа̀τός 'сам'+лат. mobilis 'подвижен' през фр. automobile или нем. Automobil.