АВТОНОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОНО̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. 1. Който се ползва с политическо или административно-териториално самоуправление въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението. След като спомена за опасната криза, избухнала в София тъкмо когато редът, нарушен от румелийската революция, бил вече възстановен, Франц-Йосиф заявяваше, че "усилията на неговото правителство имали за цел да създадат с окончателното разрешение на българския въпрос, .. , един законен порядък в автономното княжество". С. Радев, ССБ II, 431. Портата смята, че разрешението на настоящите мъчнотии е възможно само с установяването формата на автономното управление в острова [Крит]. БД, 1909, бр. 1, 3.

2. За учреждение, организация и под. — който има право самостоятелно да решава определени въпроси. Театърът трябва да бъде автономен! Управлението му подчинено на волята на онзи само, който го управлява. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 119.

3. Независим, самостоен. Кабината беше снабдена със система за регенерация, автономна система за регистриране на биологични функции на животните и кинокамера за снимане поведението на животните по време на полета. ВН, 1958, бр. 2187, 4. Весело, приятно си живеят полковите музиканти. Те са като някаква отделна, автономна част в полка. Д. Калфов, ПЮН, 81-82.

— От гр. αа̀τόνομος 'независим, самостоятелен'.