АВТОНОМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОНО̀МИЯ ж. 1. Полит. Политическо или административно-териториално самоуправление на част от държавата, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението. Войната свършва в 1812 година с подписването на Букурещкия мир и донася автономията на Сърбия. Г. Дръндаров, ВЗ, 7. Русия, Англия и Франция се споразумели и поискали от султана да прекрати кръвопролитията в Гърция и да даде автономия на гърците. Ист. Х кл, 84.

2. Право на учреждение или организация самостоятелно да решава определени въпроси. Една автономия на Народния театър ще даде възможност на неговата управа да насочи правилно задачите и да възроди творческото му дело. К, 1926, бр. 95, 1. Българите придобиха автономия в своите духовни и училищни дела. Г. Бенев, БК (превод), 31. Автономия на университет. Общинска автономия.

— Гр. αа̀τονομία.