АВТОР —Речник на българския език — алтернативна версия
А̀ВТОР м. 1. Създател на произведение в областта на литературата, изкуството, науката, техниката и др.; творец. Под влияние на гръцкия книжовник Дамаскин Студит, автор на проповеди, изложени на популярен език, нашите книжовници и проповедници започват да пишат на простонароден български език. Б. Пенев, НБВ, 20. Когато Къню за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че искаше още начаса да я зацапа с вар, а автора ѝ да изгони. Й. Йовков, Ж, 31-32. Възхищаваше се от всяка талантлива проява и в разговорите цитираше знаменити мисли от наши автори. Елин Пелин, Съч. IV, 134. Той обичаше да чете френски автори, четеше ги в оригинал и се опиваше от психологическите игри в тях. П. Спасов, ХлХ, 14. Един от най-оригиналните български писатели е все пак Алеко Константинов (1863-1897). Безсмъртният автор на "Бай Ганьо". Б. Шивачев, Съч. I, 99. Автор на изобретение. Автор на научен труд. Автор на повест. Автор на портрет. Автор на проект за паметник. Автор на проект за сграда. Автор на роман. Автор на статия.
2. Разг. Лице, което е създало или извършило нещо (обикн. за вредна, пакостна дейност); извършител. Безименният автор на гореказаното писмо ни обвинява, че ние уж сме били неприятели на науката и на образованието. Л. Каравелов и Хр. Ботев, С, 1947, бр. 10, 147. Както се знае, тези революции наистина бяха придружени с известни ужаси. Техен автор обаче бе "третото съсловие", или днешната буржоазия. Г. Кирков, Избр. произв. I, 65. — Кого смятате вие за автор на убийството? — Нима има съмнение в това? К. Калчев, ЖП, 455. Като заклан изрева клетникът!.. Сички автори на неговите мъки са кикотяха между ръцете си. З. Стоянов, ЗБВ III, 87. Бирникът на Понт-Евек,.., паднал убит, и тялото, хвърлено в Тука и изхвърлено от тази малка речка на брега си, беше открило убийството, на което авторите бяха останали съвършено непознати. Ч, 1875, кн.3, 142. Автор на кражба. Автори на грабежи. Автор на престъпление.
— От лат. auctor ’създател, автор’ през рус. автор.