АВТОХТОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АВТОХТО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Книж. Който е от коренното население на една страна; туземен, местен. Траките са били автохтонните жители на източната част на Балканския полуостров.

2. Биол. За растение или животно — което е от местен произход, който не е пренесен от другаде; аборигенен. Противоп. алохтонен.

3. Спец. Който се намира на първоначалното си място, където е образуван. Автохтонни пластове. Автохтонни въглища. Автохтонен торф. Автохтонен тромб.