АГА —Речник на българския език — алтернативна версия
АГА̀1, ‑та, мн. ‑ѝ, м. 1. Истор. В турската империя — лице, което заема някакъв военен пост. Но ти не учи народа само на пост и молитва, а как да се избави от тези псета и техни братя, каймаками, паши, мюдюри и аги. Хр.Ботев, Съч 1929, 48. В конака на кьошка при чучура седяха наред на рогозки по миндеря първенци и чорбаджии, свикани от агата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 68. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. // Само ед. Почетна титла след име на виден, влиятелен турчин като титла. — Кога си пристигнал, Джалил ага, и отгде направо идеш? Ц. Гинчев, ГК, 361. — Пехливан ага, сега е среднощ и всички кръчми са затворени в града. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21.
2. Разш. Турчин. Като погледне човек с по-внимателно око на онова брожение,.. в империята на османлиите,.., то тутакси ще са убеди, че тоя час е тропнал вече на вратата на агите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157-158. Турският цар се люто заканил на българския войвода дядо Ильо и наредил на пашите да го хванат и в Цариград да го закарат, че да видят какъв е тоя гяурин, дето е разплакал агите. П, 1960, бр. 45, 2. Те [войводите] започнали борбата с.. Юмер Драза; разрушават чутовната му Караевренска крепост, в която изгарят стотина аги и ханъми... П. Росен, ВПШ, 123. — Ех, агалъка го отнесе веч агата, / след него гърка пък отиде с хитрината. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. Ако ти са мили рогата, не се боди с агата. Послов. // Само ед. Почетно обръщение към турчин. Я хайде бяла българко, / хайде на Стамбул да идем, / .. / — Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 10, 940. "Далеч ли е, аго, Цариград?" — "Близо е, дядо, близо е, половина ден път!" — "Да си жив, аго, за добра дума!" — отговаря дя‑
до Петко. Ал. Константинов, Съч. I, 286. — Познаваш ли ги? — попита пашата. — Не, аго, не ги познавам, никого не познавам! Й. Йовков, СЛ, 92. Кажи (речи) му аго, да му е драго. Погов.
3. Само ед. Диал. Като обръщение — бате. Ленив беше, тежък на приказки, безкрайно добродушен, когато не е разсърден, затуй на всички, на по-стари и на по-млади от него, казваше "ага" (бати). Й. Йовков, ЖС, 19.
◊ Еничарски ага. Истор. Военачалник, командир на еничарски корпус.
— Тур. aga.
А̀ГА ж. Най-едрият представител на безопашатите земноводни животни — гигантска жаба, достигаща 25 см, понякога и повече, която се среща в Южна и Централна Америка и на Антилските острови. Сега пред мен са едни от най-едрите жаби в света. Ето я североамериканската жаба-бик. Тя достига до двайсет сантиметра дължина и шестотин грама тегло .. Още по-едра от нея е сухоземната "ага", която живее в Южна Америка. На дължина тя достига над двайсет и пет сантиметра. К, 1964, кн. 9, 10.
— Неизв. през рус. ага.