АГАРЯНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

АГАРЯ̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. 1. Който е на агарянец, който принадлежи на агарянец; мюсюлмански. Години минуват в чужбина, / в далека земя агарянска. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 60.

2. Който се отнася до агарянец или е свързан с агарянец; мюсюлмански. — Защо ви е тази поганска дума прикачена на честното име? "Хаджи" е агарянско наследие, променете го. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 109. Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние, християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. "Само те, само братята руси ще спасят народа — .. — Пак те ще ни спасят от това иго агарянско"… Д. Ангелов, ЖС, 671. — Нашият народ е познал някога славни дни и тяхната сияйна красота и днес осветява мрака на тежкото, безчеловечно агарянско робство! Ст. Дичев, ЗС I, 237-238. Рая агарянска бяха те, както що е рабска целокупната земя българска и неверниците грабители с хули и камшици гнетяха и самоковчани. П. Спасов, ГЛЗЗ, 60.

3. Присъщ, свойствен на агарянец или характерен, типичен за агарянец. Стига толкоз агарянски безчинства и произволи! Срамно е вече да се търпи. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. Помогнах на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец. Ал. Константинов, БГ, 3. Агарянски нрави.

4. Като същ. агаря̀нско, мн. няма, ср. Агарянска власт, агарянска държава. — Ако нам болярите не ни дойде умът да не грабим и мъчим народа, а вам хусарите и непокорниците — да не се бунтувате срещу царя и да късате царството, не ще минат десет години и тук агарянско ще стане. Ст. Загорчинов, ДП, 419.