АГЕНТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

АГЕНТУ̀РА ж. 1. Само ед. Събир. Група лица или организации в служба на интересите на чужди държави. — Чуждите дипломати в Цариград съставяли донесенията си по слухове или по информацията на нарочно издържана агентура в столицата и по-рядко из някои провинциални центрове. В. Мутафчиева, КВ, 14. — Трябва да ви предупредя — подхваща шефът, възприел отново сериозния си вид, — че условията в България са твърде различни от условията, при които сте свикнали да работите. Местните органи са изключително бдителни... Агентурата ни е съвсем разнебитена, а което не е разнебитено, е с твърде посредствени възможности. В. Райнов, С, 1972, кн. 11, 29.

2. Остар. По-малък клон на учреждение, предприятие и под.; представителство. Стойността на поръчките се внася на текущата ни сметка в клоновете и агентурите на БН Банка. К, 1926, бр. 79, 3. Обединяването на господарите логически изискваше и сливането на техните комисионерски агентури в чужбина. А. Гуляшки, Л, 473.

— От нем. Agentur през рус. агентура.