АГЛУТИНАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АГЛУТИНА̀ЦИЯ¹, мн. няма, ж. Езикозн. Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи.

— От лат. agglutino ’прилепване’.

АГЛУТИНА̀ЦИЯ², мн. няма, ж. Мед. Явление, при което под въздействие на аглутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми.