АДАЖИО —Речник на българския език — алтернативна версия

АДА̀ЖИО нареч. Муз. 1. За темпо в музикално произведение — бавно. Втората част на сонатата е в адажио.

2. Като същ. ада̀жио, мн. ‑а, ср. а) Музикално произведение или част от него, изпълнено в такова темпо. Пианистът изпълни много добре адажиото от концерта. б) Бавна част в класически балет, съпроводена от музика с напевно лиричен характер и съставена предимно от комбинации на широки и плавни движения.

— Ит. adagio.