АДАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

АДА̀Ш м. Разг. Едноименник, съименник. Вика се, адаши сме, и мене ме викат Иван. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. — Добър вечер. Иван Серафимов. "Адаши" — горчиво си помисли Иван Андреев. В. Пламенов, ПА, 64.

— Тур. adaş.