АДЀТ

АДЀТ м. Простонар. 1. Обичай, ред, приет в дадена среда. — След войната народът се промени, .. Иска да яде повече, не пости, не държи за старите адети. Ем. Станев, ИК I, 199. Софра като се сложи — / ще има ядене. Адетът е такъв. К. Христов, ЧБ, 90. Днес е Ивановден и ние по селата имаме адет да квасим, кого де срещнем, за здраве. Ил. Блъсков, ПБ III, 53. А Марко му тиом отговара .. / Фала тебе, Яно коюмджиа, / зер по вазе дали адет нема / млади булки рака да цаливат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11. На вето село нов адет не бива. Погов.,П. Р. Славейков, БП I, 279. Във всяко село и адет, във всяка къща и табахет. Погов.

2. Навик, нрав на някого. Едрю: Върви ти, аз ще дода. Васил Ваклин: Не! Напреде да те видя аз! Знам ти адета аз тебе — се назад се връщаш. Й. Йовков, Б, 16. — Ти имаш обичай на всекиго ум да даваш, а не виждаш, че си вчерашно хлапе! Много ще има да пати главата ти от тоя ти адет.

А. Гуляшки, СВ, 272. Другояче не можеше да каже, не можеше да рече "не е така", защото той нямаше адет да лъже. Т. Влайков, Съч. I, 154. Отрежи на свинята зурлата, тя пак адета си не забравя. Погов.

— От араб. през тур. adet.

Списък на думите по буква