АДМИРА̀ТОР м. Книж. Възторжен почитател, поклонник на някого или нещо. Не току тъй съм бил винаги твой почитател и адмиратор и съм следил с внимание и възторг живота и делата ти. Ал. Константинов, Съч. I, 63.
— От лат. admirator през фр. admirateur.