АЕРАЦИЯ — Речник на българския език 2.0

АЕРА̀ЦИЯ ж. Спец. 1. Насищане на водата или почвата с въздух, създаване на възможност намиращият се в тях въздух да се обменя с атмосферния. Аерация на почвата.

2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата.

3. Метод на въздухолечение чрез продължително и системно дишане на открито.

— От фр. aèration ’проветряване’.