АЕРАЦИЯ — Речник на българския език 2.0
АЕРА̀ЦИЯ ж. Спец. 1. Насищане на водата или почвата с въздух, създаване на възможност намиращият се в тях въздух да се обменя с атмосферния. Аерация на почвата.
2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата.
3. Метод на въздухолечение чрез продължително и системно дишане на открито.
— От фр. aèration ’проветряване’.