АЗБУКЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
А̀ЗБУКЕ, ‑то, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Азбука. За една кърпа и за една кокошка свършваха при мене азбукето и псалтиря П.Тодоров, Събр. пр II, 339. След като се запознал с азбукето, Константин бил даден в един мъжки метох. Ив.Шишманов, СбНУ XI, 622. Написват тогава другарите му на панакида азбукето, показват му го няколко пъти и дават му след туй дъсчената плочица, та самичък вече да чете и да учи буквите. Т. Влайков, Пр I, 93.