АЗБУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЗБУЧЕН , ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1.Който се отнася до азбука. Не са ли липсвали и по-късно врагове на всяка разумна реформа, които да предпочетат някои от предишните азбучни и правописни системи. М. Арнаудов, БКД, 215.

2. Който е разположен, подреден по реда на буквите в дадена азбука. Започваме теоретическите занимания вторник и петък, а за изоставащите аз ще отделям време и в неделя — за извънредни занимания. Сега да започнем записването по азбучен ред. Е. Кузманов, ЧДБ, 51-52. Имената в списъка са по азбучен ред. Азбучен показалец. Азбучен каталог.

3. Прен. Основен, елементарен. Новото съдържание, предложено от новата историческа обстановка, не може да бъде изразено по познатите начини. Това е азбучна истина. Л. Георгиев, ПЛ, 1969, кн. 6, 46. С прости примери той им разясняваше азбучните принципи на политическата икономия. А. Гуляшки, Л, 495.