АЗЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ЗЕ и А̀ЗИ лич. местоим. (1 л. ед.). Остар. и диал. Аз. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин. Хр. Ботев, Съч., 5. Моето либе коня седлае / на кяр да иде на Каравлашко; / азе му думам и му се моля: / поседи, либе, тая година, / тая година и тая зима. Нар. пес., Христом. ВВ II, 220. По море се скитам ази, / от пристанище далеко. П. Р. Славейков, Сл, 10. Хубаво любе, Еленке, / ази си, любе, залюбих / цар Кюстадинова дъщеря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 13.