АЗИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

АЗЍЛ¹, мн. няма, м. Нов. Убежище.

— От гр. Dσυλον през фр. asil.

АЗЍЛ² неизм. прил. Остар. и диал. Уволнен, отстранен от служба. Снощи стана азил председателят на ахкяма. СбНУ XV, 387.

— От араб. през тур. azil ’уволняване, отстраняване от служба’.