АИД —Речник на българския език — алтернативна версия
АЍД
АЍД, мн. няма, м. Остар. Подземно царство; преизподня, ад. И Посейдон, влас‑
тителят на морето, клатеше земята тъй, щото сам си Плутон (бог на аида или ада) изтръпнал в подземното си царство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80.