А̀ЙКАМ, ‑аш, несв., непрех. Диал. 1. Викам ай при учудване или при болка; ахкам, охкам, вайкам се.
2. При хайка — викам, крещя, за да сплаша и уловя дивеча.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1895.