АЙЛЪК — Речник на българския език 2.0

АЙЛЪ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Месечна заплата за служба. Търговийка, пак търговийка! Няма да чакаш месецът да се измине, та айлъкът да дойде, ала и кесийката ти е всякога топличка. Хр. Максимов, ЗР, 39. — Ха, вземай [храната], че бягай след мене... Празник било!... Да празнуват големците, че им иде айлъка... Ц. Церковски, ТЗ, 8. Три годин не съм изслужил, / айлъкът не съм получил, / та сватба да си направя. Нар. пес., СбНУ XIV, 53.

— Тур. aylık.