А̀ЙОЛ

А̀ЙОЛ частица. Диал. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за изразяване на близост, фамилиарност с отсянка на добро разположение към лицето, на което се говори. — А бе, айол, ами защо си не кажеш така, ами се показа такъв инат, а те гледат да те окачат на въжето… Г. Караславов, СИ, 274. — Хоо! А бе, сватанак, каква сте я свършили, бе айол! Чудомир, Избр. пр, 35. Дядо Мехмед се смее и дума: — Не си го възпитавал добре, айол! Не те слуша… П. Велков, СДН, 300. — Булка, от мене да ти е теличката, айол! Твой късмет била. И. Петров, НЛ, 100.

— Тур. ayol ’ей ти, слушай, ей мили’. Друга форма: а̀юл.

Списък на думите по буква