АКВЕДУ̀КТ

АКВЕДУ̀КТ м. Спец. Инженерно съоръжение във вид на каменен, бетонен или железобетонен мост над дълбоки долини, реки, ж. п. линии с водопровод за напояване, снабдяване с вода и др., строено още от римляните. В подножието на хълма се разстилаше Кавала.. с геометричните линии на вълнолома си, с древния римски акведукт. Д. Димов, Т, 443. Файтонът.., мина под акведукта на Валенций, спусна се надолу към Балкапан, към пристанището… Ст. Дичев, ЗС II, 424.

— От лат. aquae-ductus ’водопровод’.

Списък на думите по буква