АКО —Речник на българския език — алтернативна версия
А̀КО и съкр. (нар.-поет.) ак' и 'ко, съюз. Понякога ако…, то и (нар. поет.) ако…а то, ако…а. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение, което обуславя действието на главното изречение; в случай че, при положение че. А. При реално или възможно условие. — Ако се организува нова чета, аз искам да мина с нея в Бъл‑
гария. Ив. Вазов, Съч. VI, 35. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Д. Дебелянов, С, 1946, 127. И ако случайно и аз остарея, / тогава / ще гледам от своя прозорец / далечния път. Н. Вапцаров, Избр. ст, 43. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе. Хр. Ботев, Съч., 410. Ако ми бъдеш клета робиня, / а ти ми прати черна марама. Нар. пес., СбБрМ, 169. Севдалино, / сама ли си? — /.. / Ко си сама, / обади ми — / чимшир порти / отвори ми! Ц. Церковски, Съч. I, 204. Ак са годи [либето], нек се жени — просто да му йе! Нар. пес., СбНУ XLVI, 211. ● В елиптични отрицателни изречения. Евгени заспиваше и се събуждаше в очакване и се утешаваше с надеждата, че ако не днес, то утре или в други ден тя непременно ще го потърси. Д. Ангелов, ЖС, 268. — Ако не от мене — от децата си се засрамете! — каза им той. Елин Пелин, Съч. III, 15. // Разг. Във вметнати изречения: а) При учтива покана, молба. — Господин комендант, елате вън за момент, ако обичате. Х. Русев, ПС, 48. б) При изразяване на предположение, надежда, че нещо ще бъде в благоприятно положение. — До Нова година, ако е живот и здраве, всичко ще бъде свършено! — заключи тържествено Пеньо. Г. Караславов, Избр. съч. II, 429. — От понеделник, ако рече бог, тръгваме на жътва. К. Петканов, БД, 68. в) При насочване вниманието на събеседника към нещо, на което се набляга. Бай Пандьо е човек кротък и покорен, дори, ако щете — и малко консервативен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 189. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатър. Ал. Константинов, БГ, 47. Свири му ти нему, ако щеш и с габровска свирка (пищялка). П. Р. Славейков, БП II, 108. Б. При условие, противоположно на действителността. — Ако ме обичаше повече, щеше да решиш. Елин Пелин, Съч. I, 86. Ако Гена не беше закрила детето като квачка под полата си, той наистина щеше да му пукне главата с кърпела, който беше грабнал. Ст. Даскалов, БМ, 270. — Ако ти тогава беше се върнал или беше дошъл да я вземеш при себе си — нямаше да стане с нея това, което стана. Д.Талев, И, 626. — Не помниш ли, че — ако не бях аз — ти щеше да си останеш мъртъв на мястото. Н. Райнов, КЧ, 41. Ако нашите прадеди се бяха събудили по-отрано, то нашето народно битие, нашият умствен и нравствен напредък не щяха да са в такова положение, в каквото днес ги намираме. Д. Чинтулов, СбДЧ, 225. Ако би гора думала / не би я секле дърваре. Нар. пес., СбНУ XLVI, 22.
2. За условие, което съдържа съпоставяне с казаното в главното изречение. А Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание, и ако е майка му знаяла три, то той знае цели триесет. Л. Каравелов, Съч. II, 1. — Ако ние тука сме скитници и голаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. Ако не рукне, то ще бар покапа. Погов.,П. Р. Славейков, БП I, 19. Ако не в тикви, а то в кратуни. Погов.,П. Р. Славейков, БП I, 17.
3. Във въпросителни изречения, когато се пита какво ще бъде следствието от изканата вероятна възможност. Само за момент.. пресече мозъка му някаква неприятна мисъл: "Ами ако откаже?" Ал. Константинов, Съч. I, 269. Чудех се какво да се направи. А ако е измама? Й.Йовков, Разк. II, 141. Но, ако остане Бойчо жив? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 162. — Както ще дойдат, тъй ще си и отидат. — Ами ако не си отидат? — Ще ги изпъдя. К. Петканов, Х, 76.
4. Във възклицателни изречения, които съдържат закана, съжаление: а) При неизказано следствие от някаква вероятна възможност. Не хвърляй камъни в огъня, че ако стана! К. Петканов, МЗК, 270. Ех, ако беше майка му жива! б) При отричане на някаква възможност. Баба Славовица: Една кърпа, ако видиш! Цена: Дръж си пък прикята. П. Тодоров, Събр. пр II, 259. Темелко махна с ръка и се засмя. — И ти ако разбираш нещо! Й. Йовков, ВАХ, 190.
5. Въвежда подчинено изречение, съдържащо констатация, твърдение, изказани в условна форма, които обуславят действието на главното изречение: щом, щом като, след като. Някакво предчувствие му каза,.., че ако то [момичето] е търсило доктора, то за нещо много важно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. На строгото лице на артелчика стоеше изражение, което ясно показваше, че ако той е направил някаква отстъпка, направил е това не без колебание и не без сериозни причини. Й. Йовков, Разк. II, 72. "Чуй ме, о Феб Далномерец,.. /.. Ако нявга свидний ти храм съм окичвал, / ако съм нявга изгарял за тебе бедра тлъстомерни / от бикове и кози, изпълни ми ти тая молба — / нека сълзи ми данайци с твоите стрели да изкупят!" Ас. Разцветников, Избр. пр (превод) III, 10. // Във сложно въпросително изречение въвежда подчинено изречение, съдържащо констатация, на която се противопоставя въпросът в главното изречение; щом, щом като, след като. ‑—Ако ти не мож ѝ позна гласа, та аз ли ща, бре синко? Елин Пелин, Съч. I, 162. — А бре, що ми уби кучето, Дечо?.. Ако на мене ми е изяло яйцата, тебе ушите ли ти изяде, бре хайдутино?… Чудомир, Избр. пр, 29-30.
6. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; като, макар и да, при все че, въпреки че. Е, побратими и посестрими, хайдете, стига сте ели и пили, ако ни призоваха, та не ни приковаха. Ил. Блъсков, РК, 4. Та ко ма никой не чуе, / песента ще се пронесе / по гори и по долища. Хр. Ботев, Съч., 1950, 31. Мома, дъщерьо
Марийо, / какъв би тоя Никола — / ако беше ти годеник / та не беше ти домовник. Нар. пес., СбНУ XLVI, 83. Ей ви вази, тридесет делия, / ако съм ви слуга на сичките, / та не съм ви либе на сичките. Нар. пес., СбНУ XLVI, 14.
◊ Ако да; ако би да сложни съюзи. Остар. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за условие; ако. И, освен него, бях уверен, че там никой друг не ме познава: та и той нямаше да ме познае, ако да не му се бях обадил. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. — Ако би да идат за нас, елате да се затворим в монастира. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. Струваше ми се, че много по-лесно щеше да ми бъде, ако да изречеха веднъж присъдата ми. Св. Миларов, СЦТ, 36. Месяцът, ако да беше от само себе си огнен като слънцето, той винаги би бил светъл, плън и околчест. Й. Груев, Лет., 1872, 104. Ако и, ако и да; ако ще и; ако ще да; ако ще би; ако ще би да сложни съюзи. Разг. Въвеждат подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване (понякога елиптично); при все че, макар че, макар и да, въпреки че. Малцина можаха да се заловят за някоя, ако и скромна, но сигурна търговийка. Ив. Вазов, Съч. VI, 9. На другия ден той продал магарицата на циганите и купил магаре, ако и да изгубил цели тридесет гроша. Л. Каравелов, Съч. II, 15. Но ако много ти се пие ракия, аз ще ти намеря, па ако ще и земята да обърна наопаки! К. Петканов, Зл 3, кн.2, 260. Където и да отидеше,.., той не слизаше от каруцата, ако ще би да стои там и цял час, и два. Й. Йовков, ЧКГ, 75-76. Глава да съм, че ако би щъ и лукова. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 93. Ако ли сложен съюз. а) ако…ако ли. В сложно смесено изречение въвежда обстоятелствено изречение за условие при взаимно изключващи се възможности. Ако кажат: тука, той влизаше; ако ли кажеха: няма го, той се връщаше. Ив. Вазов, Съч. VII, 3. Ако ти са лоши децата, не им трябва имот; ако ли са добри, защо им е. П. Р. Славейков, БП I, 27. Ако си пчела да носиш мед, идвай и занапред; ако ли си търтей да го ядеш, върви къде щеш. П. Р. Славейков, БП I, 24. б) Рядко. Въвежда подчинено обстоятелствено условно изречение — при възможно условие. Ще ида у света чиста гора, / да заплата Иландер манастир. / Ако ли го за пари не дават, / ще изгуба млади ученици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 35. Ако ли <пък> не…то (тогава, тогаз) сложен съюз. Разг. В сложни съставни или смесени изречения въвежда подчинени обстоятелствени изречения за условие. За означаване, че действието в главното изречение е следствие от липсата на осъществяване на условието в условното изречение. Ако ли пък не дойдете, ще отидем на кино. △ Ако ли не се съгласят на приемливи условия, тогава договорът няма да се подпише. Ако не1; ако ли не сложен предлог. След въпросителни изречения — за изразяване на уверевност, че нещо (посочено след предлога) е единствената възможност; освен. Аз не знам где любовта би намерила гнездо по-свободно и щастието убежище по-безпечно, ако не в тия вълшебни места. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 151. Тогава той забеляза, че на прозореца стои войник.. Кой можеше да бъде тоя войник, ако не часовой? Й. Йовков, Разк. II, 42-43. С какво друго, ако не с оръжие трябва да въстане мирното българско население. НБ, 1876, бр. 5, 18. Ако не2; ако не и; ако ли не и сложни частици. За усилване. При подчертаване, изтъкване на нещо (изказано в отделна обособена част на изречението или в цялото изречение); даже, дори. Всяко чувство, ако не и всяка мисъл, е преди всичко една мелодия. Стихотворението най-често се поражда в душата на поета като една песен без думи. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 281. Освен ако сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което съдържа някакво изключение по отношение на казаното в главното изречение; с изключение на случаите, когато… Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок. Конст., 9.
А̀КО1 съюз. Диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване; макар и да, въпреки че; при все че. — Слушай,.., какво ще ти кажа, ама да не разправяш много, че и моята глава може да отиде, А̀ко съм турчин. Д.Талев, ПК, 478. — Ами какво можем да направим, мари жени! Нали войници ги [складовете] пазят!.. — Че А̀ко са войници! — сопна се майката на Владо. — Те какви са? Да не са англичани? Наши войници са! П. Здравков, НД, 91. — Не искаш да ме разбереш, майко. Моето огнище ще бъде и твое. — Ти не разбираш, А̀ко си толкова умен и учен. Д. Талев, ПК, 465. Ой та тебе, Марийке ле, / ако гледа, Марийке ле, / ако гледа, нека гледа — / тебе майка, мене баба. Нар. пес.,СбНУ XLVI, 272.
А̀КО2 частшца. Диал. Обикн. самостоятелно, в отговор: 1. За настояване на нещо, с което се възразява на събеседника; какво от това, няма значение, нека. — Далеко е там, няма да можеш да се върнеш скоро. — А̀ко. Искам да ида там. Д. Талев, ПК, 503. — Видя ли Тинкуца? Чума такава, а какъв мъж взе... адвокат и богат. — На петдесет години,.. мерси! — А̀ко! Има ли си тя всичко? Дървата с вагон пред портата ѝ, слугини, рокли връз рокли и един подпоручик квартирант. Й. Йовков, З, бр. 5460, 2. — Що, вие.. пак ли за килима? Нели го газихте в снега за Божик? — А̀ко, А̀ко… Да светне още повеке. На чисто и шарено да стъпи дедо Иван. Д. Талев, ПК, 615-616.
2. За подчертаване, че някакъв факт се приема равнодушно, с безразличие; нека, нищо от това, няма значение. — Що си навил тоя пояс сега, посред лето! С тия дрехи не се носи пояс. — Е, а̀ко, бачо Лазаре… Да ми крепи кръста. Д. Талев, ПК, 370. Не можах да му разтура хатъра и додох. Ех, то… — Нема нищо, бабо Джуровице, нема нищо, а̀ко си, — я пресече дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 131.