АКОЛА̀ДА ж. 1. Истор. В средните векове при приемане на нов рицар — обредна прегръдка с целувка и допиране с меч върху рамото.
2. Муз. Вид скоба за обединяване на два или повече нотни реда в една система, при която нотите се изпълняват едновременно.
— От фр. accolade.