АКОРДЕОН —Речник на българския език — алтернативна версия
АКОРДЕО̀Н м. Музикален инструмент с клавиатура за дясна ръка, няколко реда бутони за лявата и мях. Сотир прекара пръсти по клавишите на акордеона, каза нещо на китариста и цигуларя. Над малката полянка се разнесоха звуците на тежко сватбарско хоро. Ем. Манов, ДСР, 191. От плажа долиташе сподавено и меланхолично плясък на кротки вълни, някъде далеч пееше глас, придружен от звуци на акордеон. Д. Димов, Т, 344.
— Нем. Akkordeon през рус. акордеон или фр. accordeon.