АКРАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

АКРА̀НИН, мн. акра̀ни, м. Простонар. 1.Човек на същата възраст като друг; връстник. Ние с теб сме акрани, в една година сме родени. // Разш. Другар на близка възраст с друг. Сам стопанин, бащин стар акранин, / чак до порти госта си изпраща. П. П. Славейков, Съч. IV, 75. Станка се ослуша,.., за да чуе нещо, но не можа да разбере кой е дошъл. Някой приятел на баща ѝ, някой акранин на Слав. Г. Караславов, ОХ I, 96. "Млад бях тогава, отче,.. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици." Н. Райнов, КЗЦ, 100. — Първи кокичета що бяха цъфнали — хайде на извора, рекоха акрани, всекиму сега изгора първа китка сама ще даде. П.Тодоров, Събр. пр II, 205.

— От тур. akran.