АКРОБАТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

АКРОБА̀ТИКА, мн. няма, ж. 1. Вид цирково изкуство, което се характеризира със сложни и силови гимнастически и еквилибристични упражнения. Васил въздъхна, погали кучетата и се отдалечи от тях. Следваше самостоятелният му номер — акробатика. Ив. Планински, БС, 46.

2. Занятие на акробат ( в 1 знач.); акробатство.

3. Вид гимнастика като спорт, която се характеризира със сложни динамични и статични упражнения, изискващи голяма гъвкавост и силна мускулатура. Общо дружеството досега е изградило 15 детски школи по бокс, борба, волейбол, акробатика. ВН, 1969, бр. 2662, 3. Състезание по акробатика.

4. Прен. Неодобр. Хитро и умело, ловко преминаване на крайни позиции, обикн. политически, идеологически; акробатство, акробатщина, въжеиграчество. // Ловко извъртане на фактите; жонгльорство. Особено му са приятни литературните пехливанлъци, акробатиката в литературата. Р, 1927, бр. 255, 2. Словесна акробатика.

— От гр. Bκροβατ? ’ходя по въже’.