АКТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

АКТЍВ м. 1. Само ед. Финанс. Част от баланса на стопанска организация, където са включени всички видове материални ценности (пари, стоки, инвентар и др.) или вземания по отношение на трети лица. Противоп. пасив.

2. Иконом. Имущество, съвкупност от средства, с които разполага стопанска организация. Активите на предприятието намаляха.

3. Група от най-дейните членовете на партийна или обществена организация. Христо забърза към партийния клуб. Станкул беше там — очакваше да започне заседанието на партийния актив. Ст. Марков, ДБ, 278. Партийният и административно-техническият актив на строежа обсъждаше състоянието на стопанската сметка в предприятието. Т. Монов, СН, 188. Между впрочем въпросът с инцидента продължава да се обсъжда в родителския актив към ръководството на читалището: кой е предизвикал нападението на немската забавачница над английската. Ст, 1970, бр. 1268, 2. С всички активи и пасиви.

4. Само ед. Прен. Постижение, успех, заслуга на едно лице или на някакъв колектив. Противоп. пасив. Никой не мислеше за актива ѝ [на Варвара] в миналото, никой не си спомняше за мъченията, които бе изтърпяла в полицията. Д. Димов, Т, 340. Излизат всичко 12 книжки,.., излизат те в течение на седем години, което е наистина скромен актив за дружеството. М. Арнаудов, БКД, 210. Седемдесет и осем научни доклада и съобщения! С такъв актив професори, доценти, преподаватели и асистенти излязоха на тридневната научна сесия на Биологическия факултет при Софийския университет "Климент Охридски". ПЗ, 1981, кн. 10, 38. Политически актив.

— От лат. activus ’деятелен’. — К. Кърджиев, Аритметика, 1892.