АКУПУНКТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

АКУПУНКТУ̀РА мн. няма, ж. Мед. Метод на лечение или диагностика чрез бодене на определени биологично активни точки на тялото със специални тънки игли, създаден в Китай; иглолечение. Той [Джеймс Бейкър] им [на Джеймс Удс и Уйлям Дефо ("Взвод")] доверил, че по-рано пушел до три пакета цигари на ден, но успял да се освободи от този порок благодарение на акупунктурата. П, 1991, бр. 7, 3.

— От лат. acus ’игла’+punctura ’бодване’.