АКУРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АКУРА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Грижлив, точен, старателен, изпълнителен в работата и задълженията си. Акуратен в административната си работа, той [Друмев] не е извиквал недоволствата, които прогонват Стоянов, но не е могъл да надвие ни скептицизма на критиците, ни убийственото равнодушие на настоятелите. М. Арнаудов, БКД, 275. Единият [художник] беше възпитан и акуратен, блестящ и безупречен в очите на професорите, другият — небрежен, нехаен, развейпрах. Р. Ралин, ВМ, 49. Сaмо кроткият и акуратен старши писар,.., продължаваше да вписва още някакви решения. Чудомир, Избр. пр, 31. Той беше някакъв предприемач-строител, държеше се с нея учтиво и когато тя се разтича да ускори работата му, нямаше никаква друга мисъл, освен да бъде акуратна в службата си. М. Грубешлиева, ПП, 146.

— От лат. accuratus. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.